Явор Гърдев: Случи се голяма беля...
“Имаме обстановка на доста високо обществено напрежение, която е обвързвана с цивилизационния избор на страната. Случи се една доста огромна пакост. Няколко държавни управления поред не можаха да се състоят - или падаха, или бяха такива, че да не могат да вземат решителни ограничения в посока на нашето придвижване към Европейския съюз. В резултат на всичко това България не съумя да бъде прибрана до дъно в Европейски Съюз по време на войната в Украйна. Това нещо, съгласно мен е огромна пакост. И очевидно има проблем в постигането на тези наши цели. " Това разяснява режисьорът Явор Гърдев пред Дарик радио. Той изрази и своята позиция във връзка вчерашния митинг пред Народния спектакъл, който прерасна в взлом на културната институция и пердах против актьори.
" Какво имам поради под дефинитивно прибиране? Приемането на еврото и окончателното ни приемане сухопътно в Шенген, т.е. това България да стане външна граница на Европейски Съюз. Тези цели наподобяват доста дребни, само че са доста значими и извънредно значими цивилизационни цели. Те са свързани с това гранично състояние и с другите въздействия, които България изпитва от разнообразни геополитически сили. Със сигурност тук има доста магнетизми и въздействия, които упражняват такива въздействия. Въпросът е, че когато има ясно сложена цел и тя се отстоява, тогава това нещо би било по-трудно ”.
" Има разходване на огромна емоционалност и драматическа мощност против нулево противодействие. Тезата (бел. ред. - на Бърнард Шоу) не желае да внуши такова нещо и това разминаване прави нещата неуместни ”. Така Явор Гърдев разяснява баталните подиуми пред Народния спектакъл в четвъртък и чувството за поругаване на националната ни горделивост.
Протестът бе проведен от патриотични организации, възмутени от сюжета на постановката “Оръжията и индивидът ” на ирландския драматург Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович, който съгласно родолюбци осмива българския боец. При демонстрациите бяха блъскани и бутани артисти и фенове, запътили се към премиерата на пиесата.
Явор Гърдев акцентира, че този централен въпрос на постановката няма нищо общо с героизма на българските бойци, който “на всичкото от горната страна е приет в пиесата ”.
“Няма теза, с която да се спори. Ако имаше една пиеса, в която е прокарана теза, която изрично желае да омаловажи подвига на българските герои, тогава тези безредици биха имали съображение. Но, откакто тук става дума за една комедия, която тук-там граничи с водевил, с леко фарсов темперамент, това изобщо не може да бъде взето като сериозна теза, с цел да бъде оспорвано. Ако няма такава сериозна теза, която да бъде оспорвана, тогава и митингът против нея се трансформира във въздух под налягане ”, сподели Гърдев.
Запитан дали в основата на митинга стоят политически ползи или хора с личен претекст, режисьорът съобщи:
“Този въпрос е доста значим, защото той визира зоната на това, което ние считаме за свещено, за табу, за недосегаемо - паметта на героите. Да, има подобен прочувствен заряд и да, има такива хора, които в действителност претърпяват това като засегнатост против нещо свято, против светостта на нашите герои. Въпросът обаче е, че тук има една неточност, която се състои в това, че не се познава самата материя на пиесата.
Бърнард Шоу в своето желание се пробва да третира сантименталното отношение към войната, героичното отношение към войната и рационално-прагматичното и среща двама герои, които спорят, те са културно въплъщение на тези две тези. В този смисъл пиесата даже е комплимент към българската страна, тъй като тя по някакъв метод е усвоила обстоятелството, че младата българска войска само вследствие на своя възторг, самопожертвователност и подготвеност за борба, да отбрани Съединението, става победител в тази война ”, изясни Гърдев.
Той изясни, че в пиесата се сблъскват две гледни точки - тази на българския офицер и тази на швейцарския.
“Този род по никакъв метод не съставлява офанзива против светостта на подвига на българските бойци, към който аз самия също имам огромен почит ”, изясни режисьорът. Гърдев добави: “Има едно тематично нещо, с което създателят желае да се занимава и това е характерът на войната и дали сантименталният вид война си заслужава жертвите ”.
" Какво имам поради под дефинитивно прибиране? Приемането на еврото и окончателното ни приемане сухопътно в Шенген, т.е. това България да стане външна граница на Европейски Съюз. Тези цели наподобяват доста дребни, само че са доста значими и извънредно значими цивилизационни цели. Те са свързани с това гранично състояние и с другите въздействия, които България изпитва от разнообразни геополитически сили. Със сигурност тук има доста магнетизми и въздействия, които упражняват такива въздействия. Въпросът е, че когато има ясно сложена цел и тя се отстоява, тогава това нещо би било по-трудно ”.
" Има разходване на огромна емоционалност и драматическа мощност против нулево противодействие. Тезата (бел. ред. - на Бърнард Шоу) не желае да внуши такова нещо и това разминаване прави нещата неуместни ”. Така Явор Гърдев разяснява баталните подиуми пред Народния спектакъл в четвъртък и чувството за поругаване на националната ни горделивост.
Протестът бе проведен от патриотични организации, възмутени от сюжета на постановката “Оръжията и индивидът ” на ирландския драматург Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович, който съгласно родолюбци осмива българския боец. При демонстрациите бяха блъскани и бутани артисти и фенове, запътили се към премиерата на пиесата.
Явор Гърдев акцентира, че този централен въпрос на постановката няма нищо общо с героизма на българските бойци, който “на всичкото от горната страна е приет в пиесата ”.
“Няма теза, с която да се спори. Ако имаше една пиеса, в която е прокарана теза, която изрично желае да омаловажи подвига на българските герои, тогава тези безредици биха имали съображение. Но, откакто тук става дума за една комедия, която тук-там граничи с водевил, с леко фарсов темперамент, това изобщо не може да бъде взето като сериозна теза, с цел да бъде оспорвано. Ако няма такава сериозна теза, която да бъде оспорвана, тогава и митингът против нея се трансформира във въздух под налягане ”, сподели Гърдев.
Запитан дали в основата на митинга стоят политически ползи или хора с личен претекст, режисьорът съобщи:
“Този въпрос е доста значим, защото той визира зоната на това, което ние считаме за свещено, за табу, за недосегаемо - паметта на героите. Да, има подобен прочувствен заряд и да, има такива хора, които в действителност претърпяват това като засегнатост против нещо свято, против светостта на нашите герои. Въпросът обаче е, че тук има една неточност, която се състои в това, че не се познава самата материя на пиесата.
Бърнард Шоу в своето желание се пробва да третира сантименталното отношение към войната, героичното отношение към войната и рационално-прагматичното и среща двама герои, които спорят, те са културно въплъщение на тези две тези. В този смисъл пиесата даже е комплимент към българската страна, тъй като тя по някакъв метод е усвоила обстоятелството, че младата българска войска само вследствие на своя възторг, самопожертвователност и подготвеност за борба, да отбрани Съединението, става победител в тази война ”, изясни Гърдев.
Той изясни, че в пиесата се сблъскват две гледни точки - тази на българския офицер и тази на швейцарския.
“Този род по никакъв метод не съставлява офанзива против светостта на подвига на българските бойци, към който аз самия също имам огромен почит ”, изясни режисьорът. Гърдев добави: “Има едно тематично нещо, с което създателят желае да се занимава и това е характерът на войната и дали сантименталният вид война си заслужава жертвите ”.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ